Голям и рядък късмет е събуждането в ранни зори когато още е тъмно, ала след всяка изминала минута става все по цветно. Стигам до морето преди слънцето, а небето е подобно огнена дъга, морето като че ще се излее, толкова спокойно плиска брега, както майка избутва водичка към бебенце… Толкова нежност и красота има в тези уж съвсем нормални ежедневни мигове.
По успоредките вече има хора които се раздвижват. Как приятно е да се разкършиш по време на изгрева, изпълнението на поздрави към слънцето и тая благодарност да се разлее по цялото тяло като мека топлина. И енергията кипи в тялото и извисява духа 🙂 настроението се покачва и радост от живота някак напира и усмивка…Ааа 🙂
Неочаквана среща със стар приятел носи добри новини за изграждане на божествени качества като търпението и сливане, споделяне, венчавка 🙂
Следва среща с друг приятел, да си помълчим и да повървим боси по брега. Невероятно! Изненадващо водата е по топла от пясъка и облекчава болката от студа. Дори е приятно и каляващо.
Облачета скоро откриха ясното небе и преди да се отдадем на препечане и топло карибско кафе, поседяхме в тишината обляни от светлината.
Като екстаз е да се къпеш в тоз айляк. Хората някак безгрижно и свободно се разхождат и се наслаждават на топлата октомврийска утрин, а тя някак мързеливо се протяга чак до следобяд и сякаш все остава си така.. в Бургас на брега.