Пиперливата истина

Сивост / яркост по пълнолуние

Винаги препускащия ум ме захвърля днес в несветлите килери на крехкото човещко съзнание. Дни просто мрачни, тъжни, особено когато облаци прикрили Слънчо… и само вятъра гони из полята разни дребни мушички и хич не го е еня за ония сиви облаци натежали сякаш от дълбока скръб и напоени със сълзи солени и горчиви…

Плача днес….

така тихо и жаловно… Сълзите ми се стичат тежки и огромни, като от очите на дете, неразбиращо несправедливостта на рамките, създадени от травмата на срадащ възръстен…дълбочината понякога е объркваюа, зная, ала така задълбавам в живота и за това сега се стичат парещи, солени по лицето… А никак нямам гняв, нито пък съм тъжна… Усещам буци…заседнали сякаш в малките тръбички по които минават разбърканите чувства, втасвайки в мисли и изпечени излизащи в сълзи…. Докато е мъчно, думите язвителни напират, като скаралият се на малкото дете е сам на себе си сърдит…. докато е мъчно, дори кучетата гледат тъжно и тежи ми като на небето тия облаци летящи. Ала както те се движат от вятъра, така той раздухва и във мен… променя всичко дъх след дъх, дихание и стон..

Сълзите де…Изливат се от мене течни, но извират сякаш из недрата на съществото ми, и минавайки през лепките заседнали във фините канали, разтрошават всичко по пътя си… прочистват…и не само очите ми се проясняват та да видя отново цветовете на разцъфтялата пролет, но и ушите ми сега не чуват шум от вътрешни брътвежи, а песента на птиците, която макар сивотата на небето, е все тъй мелодична, весела и смеховита. Отвътре ми е леко, меко, тихо и любовно сякаш…

Нима не идва сивотата, а дори и мрака във живота ни, за да усетим пак, … наново яснотата, красотата, цветовете на нещата. Да пречистим собствените си ъгли, натрупали се с личен прах и натурии. Разчистваме!

Благодарна. Все още тиха, но спокойна. Изграждам силата си пак. За новият живот от днес, пречистена, готова за цвета, за песен, полъх, нежен глас, бистрота, прозрачност, житен клас….

…та да хвана тавата … да замеся тестата и хляб да има сладък, от сърце, за да са полезни и да носят радост двете ми ръце!

Обичам ви!… и гозба топла ще се спретне за масовка. Да сме здрави енергични и добри, понякога изливаме горчивите сълзи. Остава сладостта да грее нашите души-тела.

… и нека СъТвориме Любовта!

Ом

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.